В днешно време младите хора са по-образовани от всякога. Въпреки това, днешното младо поколение често се чувства „безнадеждно“ и „безсилно“ заради страховете си относно бъдещите си възможности за работа. Един от основните приоритети на Европейския съюз са младите хора, които са гръбнакът на всяко общество. През последните 20 години ЕС интегрира младежките приоритети на всяко ниво, за да изгради по-добро бъдеще за всички млади хора.
Като част от тези приоритети бяха приети поредица от стратегически документи и мерки за подкрепа, като например Европейската младежка стратегия 2019-2027, която е насочена към три основни области на действие: ангажиране, свързване и овластяване на младите хора от цяла Европа. В резултат на това бяха разработени 11 европейски цели, базирани на ценностите за равенство, приобщаване, качествено образование и достъпна заетост за всички.
Европейската младежка гаранция се бори с младежката безработица в ЕС, като гарантира, че младите хора под 30-годишна възраст получават качествени възможности за образование, работа, стаж и чиракуване. В периода 2013-2020 г. тази инициатива постигна значително намаляване на младежката безработица до 14,9%, което въпреки това остава значително по-високо от общия процент на безработица от 6% (ЕК, 2022). Последствията от пандемията засегнаха особено младите хора, особено тези в уязвими ситуации. Кризата се отрази както на качеството, така и на количеството на образованието и обучението, като също така увеличи риска от „белязване“ – явление, при което младите хора са принудени да приемат нископлатени и неподходящи за квалификациите им работни места (МОТ, 2022).
Един от основните фактори, които подхранват младежката безработица, е разминаването на уменията – разликата между знанията, необходими за дадена позиция, и тези, които притежават кандидатите. Pellizari и Fichen (2017) изследват значението на начина, по който се дефинират изискванията за работа, за измерването на това несъответствие. Според доклад на УНИЦЕФ повече от 50% от работодателите в 108 държави съобщават за разминаване между образованието на младите хора и нуждите на пазара на труда. Липсата на ефективно сътрудничество между образователните институции и работодателите допълнително изостря проблема, като води до недостиг на основни умения у младите хора. Това подчертава необходимостта от повишаване на видимостта на уменията, за да могат младите поколения да направят информиран избор за кариерата си и да постигнат целите на новата Европейска стратегия за уменията.
Проектът SKIF се стреми да адресира глобалния проблем на младежката заетост, като поставя акцент върху разминаването на уменията като един от основните фактори, възпрепятстващи прехода на младите хора към пазара на труда. По-конкретно, проектът следва систематичен подход и цели:
Осигуряване на достъпно и качествено образование, развитие на меки умения и възможности за заетост за всички млади хора на възраст 16-30 години, с особен фокус върху уязвимите групи;
Повишаване на осведомеността за изискванията на пазара на труда и съчетаването им с потенциала на младите хора;
Разработване на обучителни материали и програми, съобразени с нуждите на младите хора и реалните изисквания на пазара на труда;
Насърчаване на тясно сътрудничество между образователните институции, обучителните центрове и бизнеса.
Проектът SKIF е стъпка към преодоляване на разминаването между образованието и пазара на труда, като предоставя на младите хора уменията и увереността, от които се нуждаят, за да изградят успешна професионална кариера.
Основните експерти от Сдружение Проектека, работещи по този проект в областта на разработването и внедряването на резултатите, управлението на проекта, комуникацията с партньорите, участието в срещи и други дейности по проекта, са Ани Димитрова, Маринела Дочева, Сребра Илчевска и др.